За страха

                                                     Стъпало 21

За малодушната боязливост или страхуване

Страх има тогава, когато си въобразяваш бъдещо нещастие. Когато си обхванат от страх, тогава сърцето ти е разтревожено от незнайна злополука. Боязливостта е очакване на ненадейни беди.

Първото нещо, за което монахът трябва да помисли, когато се страхува, е за силата на своята вяра. Те са в обратнопропорционална зависимост. Колкото е по-малка вярата, толкова повече душата е склонна към страх. Вярата е упование, това е облягане на сила. Вярата е защитеност. Когато силно вярваш, ти си близко до своя покровител. Няма как да се страхуваш ако със сигурност знаеш, че до теб е върховната сила, която те пази. Не случайно за боязливостта се казва, че е МАЛОдушие. Малка и слаба е душата на страхуващия се. Душата е толкова по-голяма, толкова по-силна, колкото е по-свързана с духовния, с небесния свят. Слабата вяра прави душата малка. Силната вяра създава силна душа.Такава е връзката между вярата и страха.

Порокът страх е пряко свързан с порока горделивост. Колкото е по-голяма горделивостта, толкова е по-вероятно и страхът да е голям. „Гордата душа е робиня на страха“, казва Отецът. Колкото  по-ценен и по-значим се чувстваш, толкова повече има какво да губиш. Голямо богатство ли си? Ако си голямо, значи „крадците“ има за какво да нахлуят. Извикай скромността у себе си, проникни се от чувството за своето незначителност, и ще видиш как страхът ще започне да изчезва.

Всички боязливи са тщеславни, макар че не всички, които не се боят, са смирени. Случва се и разбойници и мародери да не се страхуват.

Монахът не трябва да чака страхът сам да си отиде. Вярно, страхът е детска и достойна за осмиване страст, но ако монахът не се бори с него, с него ще си остарее. Затова монахът трябва нарочно да отива на онези места, от които се страхува. Няма друг начин да победиш страха, освен да го предизвикаш, да му се отдадеш, да се оставиш в неговите обятия. Ако искаш да победиш страха, не се страхувай от него! Кажи си „Ето ме! Грабни ме!“! И включи молитвата! Като стигнеш до страховитото място, „издигни ръце и бий враговете с името Иисусово!“  Бий ги с името Господне, защото няма по-силно оръжие от него нито на земята, нито на небето. Ако бъдеш достатъчно настойчив да предизвикваш страха и да се научиш да не се страхуваш от него, един ден ти ще го пребориш. Тогава благодари за тази победа на Оногова, който те е избавил. И ако му благодариш истински, от дъното на душата си, той навеки ще бъде твой Покровител.

Освен с благодарност при победи, още по един начин монахът трябва да включи Покровителя в своята борба със страха. Монахът трябва да разбере, да усети дълбоко в душата си, че в ръцете на Бог е всичко, което му се случва. Бог е източникът и на непредвидените случаи, мисълта за които ражда страх. От Бога очаквай всичко, което ти се случва, включително и това, от което се страхуваш! Тогава боязливостта ще изчезне. Бъди роб на Господа, за да бъдеш свободен от всичко сътворено. Ако монахът се страхува само от Господа, той от нищо друго няма да се страхува. И обратно, ако монахът не се страхува от Господа, тогава той и от сянката си ще се бои.