ХРИСТОС НЕ ВОСКРЕСЕ!

Нито Неговите въпроси сме разбрали, нито посланията Му, нито предназначението Му. Веднъж Христос попитал Петър "Ата оев оти?". Петър отговорил "Ани оев отха!". Исус повторил въпроса си. Петър повторил отговора. Христос отново попитал.

И въпросът и отговорът произлизат от глагола “ле итаав”. Той може да означава “обичам”, но може да означава и “ в състояние на любов съм”.

 

Христос питал три пъти, защото Петър отговарял на друг въпрос. Исус питал: “В състояние на любов ли си, Петре?”  Петър отговарял: “Обичам те, Господи!”. Христос искал да чуе от устата на своя ученик дали той, заедно с Него и чрез Него, се намира в състояние на любов, на молитва, на състрадание, дали споделя Христовото отношение към света. Петър не разбрал въпроса. Той три пъти декларирал обич просто и само към своя учител. Отношение не към света, а към стоящия пред него човек.

 

Две хиляди години Христос задава своя въпрос. Две хиляди години християните му отговарят така, както е отговарял Петър. Смирени пред иконите, кротко запалили свещ пред разпятието, коленичили пред църковния олтар. Защото християните обичат Него. Вън от църквата ако не всичко, то главното е противоположно на "в състояние на любов съм". Христос не може да възкръсне, ако не бъде разбран въпросът Му. Той е дошъл на този свят не за да разиграва представление, а за да постави своя въпрос и да научи хората на правилния отговор. Без това целият му живот е обезсмислен, а Неговото възкресение е невъзможно.

 

Христос е най-неуспешният велик опит да бъде спасено човечеството. Няма Негово послание, което да е разбрано. Нито смирението, нито простотата на живота, нито прошката, нито любовта. Защото да бъде разбрано нещо, не означава да бъде наизустено. То трябва да напълни сърцата и постъпките. Човечеството слуша думите и папагалски ги повтаря. Изпълнението, правенето не се е получило. Замисленото спасение се е провалило. Христос продължава да чака своето възкресение.

Не само въпросите и посланията, самото Негово предназначение не е докоснало душите ни.

 

Две рибки разговаряли в аквариума. Едната казала: "Аз не вярвам в Бог. Аз съм атеист.". Другата отговорила: "Глупости, а тогава кой според теб ни сменя водата ?".

Така е разбрано предназначението на Бога - той не е водата, кислородът, той е съществото, което сменя водата. Не е примерът, атмосферата, отношението към себе си и света, върховната цел, а обслужващият персонал. Той не е в нас, а Нещото, което трябва да се грижи за нас. Неговата любов е любов към нас, а не любов между нас. Цялото Му предназначение е изтласкано от живота ни. Затова пък хитро и подло сме Му поверили функцията, когато изцапаме водата си, да ни я сменя. Ако е така, Неговото раждане и всичко, което се е случило с Него след това, е ненужно, безсмислено. Обслужващата функция прекрасно е изпълнявал и Отца Му - Саваот. Христос е умрял и е искал да възкръсне, защото с това чудо, човечеството е трябвало да разбере кое е вечното, кое заслужава да пребъде. Не се е получило. Не е успял богочовекът. Още чака. Чака своето възкресение, докато ние механично бърборим "Христос возкресе!".

 

Христос не би могъл и да възкръсне, защото ние го разпъваме всеки ден. Защо и кой всъщност го е разпънал? Ако тълпите не са викали "Разпни го!", Пилат е нямало да посмее. Тълпата е разпънала Христос. Тя е искала смъртта му.

 

И в цялата история на човечеството това разпъване се повтаря. Сократ, Бруно, Ян Хус, Сент-Жюст, Робеспиер и Марат, Троцки и Бухарин - на кладата или под ножа. Левски - предаден. Ботев - изоставен.

После човечеството им се извинява с музеи, библиотеки и годишнини. Човечеството им благодари, че ги е употребило. Че те са му свършили някаква работа. Разпъва ги и после им строи храмове. При това вечно колело на убийство и превъзнасяне не може да има възкресение. Защото възкресението е победа, тържество на ценности.

Който не вярва, че светът е постоянно готов да разкъса Христос, нека се опита няколко дни да бъде негов последовател. Не в манастирите, а сред хората. Защото Той е бил сред тях. Нека говори за любов и прошка, но не в стихове, а в живия си живот. И ще бъде обявен за луд. Нека бъде бунтар, защото Христос е другото име на бунта срещу съществуващите порядки и предрасъдъци. И ще бъде пребит.

Христос бил посочил Пътя. Кой и кога е тръгнал по него?

Един пияница се блъснал в стълб. Зашеметен той отстъпил назад и отново тръгнал в същата посока. Още веднъж се блъснал в стълба. Отстъпил няколко крачки, изчакал малко и пак тръгнал напред. Блъскайки се отново , той прегърнал стълба отчаян и казал: "Няма смисъл. Заграден съм. Отвсякъде ме спират."

Христос е живял, за да ни докаже, че не сме заградени. Христос се е оставил да бъде убит, за да ни посочи свободното пространство. Две хиляди години чака да изтрезнеем. Чака своето възкресение.

 

                                                                                 2001 г.