За безгневието и красотата

                                     Лествица. Стъпало 8                                 

Отецът е свързал в едно безгневието и красотата… Защо са заедно?

Безгневието е високо в йерархията на християнските добродетели. И не само на християнските − религиозната устременост по принцип стеснява гнева, унищожава гнева.

Гневът е същностна част от човешката природа. Безгневието е победа над естеството, както се изразява Отецът. Ако е постигнал безгневие, монахът е удържал победа над себе си.

"Безгневието е ненаситно желание за безчестене, както у тщеславните хора има безкрайно желание за похвали.“

Безгневието не може да бъде разбрано, ако не се разбира същността на безчестенето и смисъла от неговото понасяне, а на по-висока степен и желаене.

Гневливостта е качество на човека и тя не зависи просто от отношението на другите към него. Отецът разказва за един монах, който бил гневлив, осъзнавал това, страдал от това и е искал да преодолее този порок. Отдавайки своята гневливост на поведението на другите към него, той решил да се усамоти, за да се избави от порока. Взел разрешение и се уединил в една пещера, далеч от манастира, далеч от каквито и да е било хора. Носел със себе си стомна с вода. Веднъж бутнал стомната, разлял вода и се разгневил. След малко отново, без да иска, бутнал стомната и пак се разгневил. В рамките на деня бутнал стомната трети път и направо побеснял! Секунди след това отправил очи към небето и благодарил на Бога – усетил, че Бог му праща този гняв, за да разбере, че гневът е в него и не зависи от поведението на хората, с които общува. Осъзнал гневливостта като качество на своята природа, монахът се върнал в манастира, твърдо решен да се пребори с нея, независимо от обстоятелствата, на които попада.

Безгневието като добродетел трудно може да се провери вън от безчестенето. Затова монахът, който го овладява, се стреми към безчестенето, предизвиква го, желае го, страстно го желае. И ако при безразличие, укори, подигравки и обиди, остане невъзмутим, непоклатим, значи е постигнал безгневието. Така както горделивите хора постоянно се стремят към похвали, така монахът, тръгнал да изкачва Лествицата, силно желае безчестенето. В този смисъл безгневието не е просто реакция на ситуации, то е активно отношение към тях.

Безгневието е кротост. Кротостта е „непоклатно състояние на душата“, което не се променя нито при обиди, нито при хвалби.

Както при всяка добродетел и при безгневието има степени. На ниските нива монахът просто запазва мълчание, въпреки че чувства сърцето си наскърбено. Безчестенето е видимо, но външно. Когато монахът напредне в безгневието, тогава то „е мълчанието на мислите при слабо смущение на душата“. При висшата степен монахът се намира в „непоколебима тишина“, дори когато го връхлитат силните ветрове на чуждото отхвърляне.

Гневът е падение на човека.

Безгневието е обратното на яростта. Яростта е обезобразяване на душата.

Безгневието е смирение. Смирението прогонва огорчението и гнева така, както светлината прогонва тъмнината.

Безгневието е в сърцевината на покаянието. Има ли истинско покаяние, душата е свободна от раздразнителността, защото последната е рожба на горделивостта. А горделивостта е тежък порок.

Йоан Лествичник казва, че познава монаси, които на външен вид проявяват дълготърпение, но под булото на мълчанието са криели злопаметство. „Аз ги счетох за най- нещастни луди, защото те като с някаква чернилка зацапаха белотата на гълъба."

Безгневието е незлобие. В неговата най-проста форма монахът понася безчестенето, но не може да опази душата си от огорчението и болката. Средата на незлобието е да пребиваваш в безчестенето без скръб. „А негов край, ако то изобщо има край, — да приемаме оскърбленията като похвали."

Има монаси, които след като се разгневят, започват да се гневят за това, че са победени от гнева.Отецът казва за тях, че те са във водовъртежа на падение след падение. Те за греха отмъщават на самите себе си с нов грях.

Отецът разказва за трима монаси, които по едно и също време са понесли безчестене. Единият мълчал, но се наскърбил. Вторият за себе си останал невъзмутим, но се наскърбил заради оногова, който го е укорил. Третият, разбирайки вредата, която причинявал на себе си укорилия го, пролял топли сълзи за него. „Така аз можах да видя тук деятели на страха, наградата и любовта."

"На осмото стъпало стои венецът на безгневието. Но който го носи по природа, той, може би, не носи никакъв друг, а който го е придобил с труд, той, без съмнение, е победил осем страсти."