събота, 24 април 2021 г.

За телесното бдение

                                                Стъпало 20

За телесното бдение: как чрез него ние достигаме духовното и как трябва да го извършваме

Ако на 19-тото стъпало Йоан Лествичник казва няколко изречения за сънливостта, като я слага в редичката на враговете, които обезсилват молитвата, то той посвещава изцяло 20-тото стъпало на достойнствата на бдението.  Бдението не е просто бодърстване, не е просто липса на сън. Бдението е бодърстване в молитва, в отдаденост на Бога. От качеството на бдението зависи колко близо е монахът до Бога.

Истинското бдение – това, което монахът постига на 20-тото стъпало, угасява плътските пламъци, прогонва и най-бледата сянка на сънливост, изпълва очите със сълзи, смегчава сърцето, опазва ума от греховни помисли и залитане към всякакви мечтания. Такова бдение укротява злите духове и обуздава езика.

„Бдителният монах е ловец на помислите, способен лесно да ги забелязва и лови в тишината на нощта“.

Богатството на монаха се събира по време на бдение – „във вечерните и нощните бодърствания пред Бога и в подвизите на ума“. Това, което за земеделеца е харманът и винарската изба – мястото, където се събира неговото богатство, това за монахът е бдението.

Бдението не е дадено като подарък на монаха – то се постига с упорит труд. Неопитният монах е бодър при беседите, но когато дойде време за молитва, на него често му се затварят очите за сън. Опитният, бдителният монах е бодър и в разговор и в молитва. Лесно е да си бодър, когато си потопен в многословие. Трудно е да си бодър, когато си в продължителна молитва.

Бдителността се постига с упорита борба против мъчителния дух на сънливостта. Този дух е особено настървен при начинаещите монаси – той иска да ги направи лениви още в самото начало на подвига, той иска да разчисти място за беса на блудството. Този дух  си има своите трикове и за опитните монаси. Той се опитва да  ги обсеби с коварство – по време на молитва духът на сънливостта ги изкушава да се заемат с някаква работа, уж много важна, уж неотложна, като така иска да провали молитвата им.

Монахът, тогава, когато се моли заедно с други братя, трябва добре да прави разлика между различни видове бодърствания. Понякога бодърстването е поддържано от срам да не задремеш и с това да се изложиш. Такова бодърстване не е бдение. То е рожба на тщеславния бяс, който по своему е враг на съня. Бдителният монах не е мотивиран от отношението на другите към себе си. Той е мотивиран от самата молитва и от начина, по който стои пред Бога.

Монахът трябва да бъде бдителен не само и не просто тогава, когато е в молитва. Той трябва да бъде много внимателен веднага след молитвата. Ако монахът наблюдава трезво и внимателно себе си след молитвата, то той ще забележи как тълпите бесове, които е победил по време на бдението, сега се мъчат да го осквернят с нечисти мечтания. „И тъй, седни и наблюдавай – съветва Отецът - и ще видиш ония, които имат обичай да грабват първите плодове на душевния подвиг“.

Понякога, особено ако псалмопението при бдение е било продължително, молитвата остава да се упражнява и в съня. Молитвата по време на сън е благо. Тя е истинска награда за първия труд, защото прогонва духовете и нечистите мечтания. Но и тук монахът трябва да внимава. Често по време на съня  бесовете напомнят на въображението думите на молитвите, за да тласнат монаха към гордост. Не е от Бога тази гордост. Монахът не трябва да я допуска.

„Двадесето стъпало. Който е възлязъл на него, приел е в сърцето си светлината.“

                                    

 

 

 

За съня, за молитвата и псалмопението в храма

                                     Лествица. Стъпало 19

На това стъпало монахът трябва да се пребори с всичко, което отслабва, замърсява, компрометира молитвата. Тук добродетелта е чистата, всеотдайната, пълната със светлина и любов молитва. Грехът е нейното не-постигане. Порокът е състояние, което външно изглежда молитвено, но не е. Защото молитвата не е взорът към   иконите и шептенето на думи. Молитвата е пълна отдаденост  на Бога.

Кое е това, което може да отслаби, замърси и компрометира молитвата? Тук бесовете са безчет. Когато звънне камбаната и призове монасите към молитва „видимо братята се събират, невидимо се стичат враговете“. Един враг пристъпва към леглото и когато монахът става, той му шепне отново да си легне. Друг потапя монахът в сън по време на самата молитва. Трети предизвиква силен глад докато монахът се моли. Четвърти тласка монахът към разговори по време на службата. Пети отвлича ума в скверни мисли. Шести изкушава монахът като изнемогнал да се опре на стената. Седми – да се прозява. Осми възбужда по време на молитва в монаха смях. Девети подтиква монахът да бърза с песнопението, та да приключва по-бързо. Десети – обратно, подтиква монахът да пее бавно, за да услажда слуха си, но така се откъсва от истинската цел и същност на молитвата. Единадесети стои до устата, сякаш я заключва, така че монахът едва успява да я отвори…

Отецът отделя специално място на съня. Сънят е основен враг на молитвата. Сънят е „образ на смъртта, бездействие на чувствата.“ Той произлиза от естеството и също като похотта може да има много причини:  храната;  бесовете; понякога строгият и продължителен пост, който тласка изнемогващата плът към сън.  Сънят зависи много от привичката, също както употребата на алкохол. Привичката може да кара монахът да спи много. Затова, предупреждава Йоан Лествичник, в началото на подвига си монахъг трябва усърдно да се подвизава срещу съня, защото по-късно е трудно да се изцери стар навик.

Всички  бесове, които разрушават молитвата, откъсват монаха от Бога. Те правят така, че Бог  изчезва. Ако монахът обаче е непоколебим и неотклонно чувства Бога пред себе си, тогава никой от враговете не може да го поругае. Начинът, по който монахът се моли, до голяма степен определя колко е напреднал той в своя път. „Златото се изпитва в огъня, а стоенето на молитва изпитва усърдието и любовта към Бога у монасите“, ни казва Отецът.

вторник, 13 април 2021 г.

За безчувствието, т. е. за умъртвяването на душата и за смъртта на ума преди смъртта на тялото

                                             Лествица. Стъпало 18

18-тото стъпало е много особено. При него няма борба с конкретен порок, както е при другите стъпала. Или поне борба с порок – такъв, какъвто  е разбиран досега. На предишните стъпала битката е срещу гнева, бъбривостта, чревоугодничеството, отчаянието, леността, сребролюбието и прочие и прочие. Битка с конкретен порок и изграждане на конкретна добродетел.

На 18-то стъпало се говори за всички пороци, но обектът на разсъждения на Отеца е отношението на монаха към пороците. Оказва се, че отношението към порока може да бъде порочно, но може да бъде и добродетелно. Отношението към добродетелта може да бъде добродетелно, но може да бъде и порочно. Тук се отива на едно друго равнище, на мета – равнище и става дума за порок (и добродетел) от друг, от втори порядък.

Подвластният на този порок е слепец, който учи другите да виждат; човек, който обяснява как се лекува рана, а в същото време я разранява все повече; оплаква се от болести, но продължава да води вреден начин на живот; моли се да бъде избавен от някаква страст, но тутакси й се отдава; казва „Аз постъпвам лошо“, но продължава да постъпва така; мъдрува за смъртта, а живее така, сякаш е безсмъртен; изнася беседи срещу чревоугодието, но след това бърза за трапезата; говори срещу тщеславието и при самото говорене се държи високомерно; говори за бдението и веднага заспива; възхвалява послушанието, но самият той е непокорен; хвали тези, които са презрели материалното, но за една скъсана дреха е готов да вдигне скандал; разкайва се като преяде, а след малко отново започва да се тъпче; превъзнася мълчанието, но го прави бъбриво; учи на кротост, но е готов във всеки момент да изригне в гняв; осъжда смеха, като не престава да се смее; говори срещу тщеславието като с това се стреми да спечели слава; беседва за целомъдрието, но те гледа сладострастно в лицето; слави милостивите, но ругае бедните.

Така Отецът описва формализма при добродетелите. Форма има, съдържание няма. Видимост на добродетел има, но самата добродетел я няма. И този, който се отдава на тази поза, на тази безсъдържателност, на този опит за измама, е сграбчен от порока на 18-тото стъпало. Понякога порокът е на квадрат. Например говориш против гнева, но започваш да се гневиш на някого, който не те разбира или не се съгласява с теб. Улавяйки се, че се гневиш и знаейки, че гневът е порок, ти започваш да се гневиш на факта на своето разгневяване. Гняв на квадрат. Спирала на греха.

Защо Отецът нарича този порок „безчувствие“? Отецът го нарича така, защото според него ако си в греха когато си уж срещу греха, ти си умъртвил чувството за разлика между порок и добродетел. Истинското усещане за добродетел е мъртво. Истинското усещане за порок е мъртво. „Чувството – казва Отецът -  от дълговременна немощ и нехайство се превръща в безчувствие.“ Ако душата е обхваната от безчувствието, то тя е умъртвена. Ако умът не прави разлика между добродетелите и техните отрицания, то той е умъртвен. Безчувствена душа и безчувствен ум при живо тяло. Това е порокът, което монахът трябва да победи на 18-то стъпало.

И как се стига до безчувствието? Йоан Лествичник казва така: „Безчувствието е нерадение, което е станало навик“. Нерадението е небрежност, равнодушно отношение към поети ангажименти, леност. И тази небрежност, това равнодушие са били в зачатък, но навикът постепенно ги е правил големи и силни. Безчувствието е „мрежа за усърдието и капан за мъжеството“. То е и „врата за отчаянието“.

Този порок, тази страст, не е обикновена. Тя е „безумна и буйна, твърда и жестока“ Борбата с нея е изключително тежка. И сякаш за да ни предупреди с какъв Демон си имаме работа, Йоан Лествичник признава, че много често му е подвластен: „Аз не се срамувам да изповядвам моето безсилие в това отношение, бидейки сам обхванат от тая силна страст. Аз не бих могъл със собствени сили да схвана нейните хитри сплетни, ако не я настигна някъде, да я задържа насила и с мъчения да я принудя да изповяда всичко гореказано, биейки я с меча на Божия страх и с непрестанна молитва.“

понеделник, 12 април 2021 г.

За нестяжателността

                                         Лествица. Стъпало 17

Нестяжателността е не просто изтръгване на алчността от себе си, отказ от имущество, отказ от „мое и твое“ – това е на повърхността. Нестяжателността е отстраняване на земните грижи, пълна свобода от земни зависимости. Нестяжателният монах, Отецът го нарича „безкористния“, е господар на света. Когато ти си свалил материалните окови, няма как да не си господар над себе си. А когато си господар над себе си, ти си господар и над света. Безкористният монах е поверил грижата за себе си на Бога, каквото получи от него, това ще има. Колкото му е дадено, толкова. Към повече монахът не се стреми и в този смисъл той не говори за свои нужди.

Безкористният монах е лишен от материални страсти. Към нищо земно не се стреми. И ако загуби нещо материално, което Бог му е дал в ръцете, то той не се впечатлява, той не скърби. „Нестяжателността е чужда на скръбта“, казва Отецът.

Безкористният монах се моли с чист ум, неговата молитва не се смесва с материални образи. Безкористният монах е плодотворна почва за небесните блага. Който опита истински от небесните блага, няма как да не презре земните; а този, който е обсебен от материалното, няма как да се докосне до небесното – пътят му е преграден. „Вълните никога не ще се разделят от морето; а гневът и скръбта никога не ще напуснат сребролюбеца.“ – така Отецът вижда връзката между гнева и скръбта от една страна и липсата на нестяжателност от друга.

Онзи, който е презрял имуществото, той е свободен не само от скръб и от гняв. Той е далеч и от безброй противоречия и спорове. Той е сложил броня срещу ненавист, завист и злоба. Той ще бъде пощаден от грабеж и жестокост.  Ето как нестяжателният монах от бедняк се е превърнал в най-богатия човек.

Нестяжателността ражда безпристрастие, една велика добродетел. Велика, защото, както говори нейното име, тя е победа над безброй страсти. И както с малко огън може да се изгори цяла гора, така и с една добродетел като безпристрастието може да се победи един цял греховен свят.

Седемнадесето стъпало. Който е стъпил на него, той живее вече в небесата.

 

неделя, 11 април 2021 г.

За сребролюбието

                                         Лествица. Стъпало 16

Голяма част от премъдрите учители, казва Йоан Лествичник, поставят този порок веднага след сладострастието и го наричат „хилядоглав бяс“.

„Сребролюбието е поклонение на идоли“. Тази оценка съдържа цялото презрение на Отеца към тази страст. Идолите отдалечават от пълноценния живот. Техният блясък е измамен. Да си привързан към идолите означава да си обезсмислил живота си. Какво можеш да получиш от идолите? Те са фалшиви богове, те не са богове. В твоето въображение те може да са силни, но не са. Те са мъртви, те са празни. Единственото нещо, което разпръскват около себе си, това са илюзии. Да си се привързал към идоли означава да си подчинил живота си на илюзии, на празни надежди.

„Сребролюбието е дъщеря на неверието“. Липсата на вяра ражда сребролюбие. Когато човек е лишен от религиозна вяра, то той става лесна плячка за всякакви долни страсти, включително и този бяс.

Сребролюбието е „предсказател на старостта“. Когато човек е млад, силен, жизнен, то той е по-слабо изкушен от среброто. Засилването на любовта към парите говори за остаряване. С парите, с мисълта за парите, застаряващият човек започва да замества това, което е започнал да губи.

Същото е и с любовта. Който има силна любов, той няма нужда от много сребро. „Който е придобил любов – казва Отецът -  той раздава парите си“. И който казва, че има едновременно и любов и пари, то той лъже сам себе си.

Същото е и с молитвата. Не можеш да се молиш чисто, ако много обичаш парите. Няма как стремежът към Бога и любовта към парите да живеят заедно в едни и същи гърди. Сребролюбието убива молитвата.

И какво се получава? Ако подчиниш живота си на среброто, то ти губиш любовта, молитвената сила, жизнеността, младостта. Сребролюбието с времето унищожава несметни богатства, които имаш или си на път да добиеш. Сребролюбието те прави беден.

Монахът трябва безмилостно да поведе битка с тази страст. Ако той я победи, то той ще отсече от себе си хиляди грижи. Да си беден на грижи, означава да си богат на живот.

Монахът не трябва да се заблуждава от това, което сребролюбието му шепне. Страстта може да му казва: „Събирай пари, за да раздаваш после милостиня! Любовта към парите в крайна сметка е любов към бедните!“ Тези думи крият измама. „Сребролюбието започва под предлог, че ще раздава милостиня, а завършва с ненавист към бедните“, е убеден Отецът. Сребролюбецът е милостив докато събира пари, а след като ги натрупа става скъперник.

Е - с малко ирония казва Йоан – „Монах, който обича парите, той е чужда на леността. Той ежечасно си спомня думите на апостола: който не иска да се труди, не бива и да яде (2 Сол. 3:10)“

Дотук казаното е ясно. Отецът обаче няма да е Йоан Лествичник, ако не те хвърли в смут. На едно място за сребролюбието той казва: то е „предвестник на глада и гадател на бездъждие“.

Може би в очите на Отеца сребролюбието убива не само любовта, молитвата и младостта. Може би стремежът към пари твърде често те завлича в бедност в буквалния смисъл на думата.

понеделник, 28 декември 2020 г.

За хората, които живеят в плът като безплътни

                                           Лествица. Стъпало 15                     

На това стъпало се постига целомъдрието. На това стъпало духът овладява и подчинява сексуалните влечения.

Сладострастието е много силен враг. То може да разгори в монаха такъв огън, какъвто има само в голяма разпалена пещ. Може да изтръгне от него молитвата. Способен е да го направи безумен. И този, който се подхлъзне и падне в този ров, стои вече далеч от ангелите и за да се възкачи отново са му нужни много подвизи в най-строг пост.

Различни са степените на напредък в борбата с тази страст. Ако постигаш успехи с много труд, с голямо усилие, то ти си вързал врага с тънък конец. Ако побеждаваш с ведра бдителност – то ти си оковал врага с железни вериги. Ако ти го преборваш с просто смирение и безгневие, то ти си го убил и заровил в пясъка.

Какви са различните стъпки на сладострастието в ума и душата? Най-напред се появява помисъл, който монахът може да регистрира, но да не му обърне внимание. Този помисъл би могъл да се задържи и монахът да започне да общува с него. След това може да бъде пленен от него или да се съгласи с него, тоест да пожелае съблазняващия образ. Сърцето може да бъде увлечено и монахът да се съедини с образа с наслада. Може да последва борба, но може и да не последва борба. На следващото стъпало вече дебне страстта. От всички тези състояния само първото е без грях. А борбата става  причина или за венци или за мъки. Успее ли монахът да се отнесе безстрастно към първото състояние, към помисъла, то той ще отсече всичко следващо.

Най-просветените и най-разсъдителни от светите отци, казва Отецът, са отбелязали още един помисъл, който е по-изтънчен oт всички гореказани. Него те наричат „набег“. Набегът преминава през душата светкавично, без дума или образ. За по-малко от миг човек е изправен пред потайна страст. Монах, който е уловил набега може да разкаже как само с един приятен поглед, докосване на ръката или благоуханен мирис, без всяка мисъл или представа, душата е любодействала страстно.

Монахът най-много трябва да внимава когато е в леглото. Тогава неговият ум лесно може да бъде овладян от  сладострастни мечти и с това да се превърне в предател на чистотата. Когато умът е много изкушен монахът трябва да си спомни за смъртта и да мълви Исусовата молитва, защото тези два подвига могат да се застъпят за него.

Борбата с блудството продължава и в съня. Тогава изтеченията (полюциите – бел. ред.) говорят за силата на сладострастието. Коя е причината за изтеченията? Някои твърдят, казва Отецът, че причина са изобилната храна или излишният покой. Причина може да бъде и гордостта – тогава когато монахът дълго време е бил свободен от изтечения, страстта може да си отмъсти. Ако монахът е свободен от всички тези причини, то той е блажен, защото е постигнал безстрастие. Дори тогава обаче, монахът може да бъде изкушен от завистливите бесове. Бог може да допусне тази малка и временна победа на бесовете, но чрез невинната злополука монахът ще добие още по-голямо смирение.

Когато се събуди и през целия ден монахът трябва да се пази от мечтите, които е преживял по време на сън. Чрез тях Дяволът иска да оскверни бодърстването, като го превърне в нов сън.

Коварството на нашите врагове е безкрайно, предупреждава Отецът. Има случаи, при които монахът се храни заедно с жени или разговаря с тях без в душата му да се появят скверни мисли. В такива моменти монахът си мисли, че е в мир и в безопасност, така той е съблазнен от самонадеяност и когато се прибере в своята килия внезапно е връхлетян от гибел. Отецът не казва каква е тази гибел, която обладава човека телесно и духовно когато той е сам. Само пояснява, че всеки който е бил подложен на такова изкушение, той се сеща, а който не е бил изкушаван не бива и да знае.

Монахът трябва да си дава ясна сметка за коварството на бесовете, които искат да го въвлекат в блудството. Те нашепват преди греха, че Бог е човеколюбив и че лесно дава прошка, защото страстта е естествена. След греха обаче те му представят Бог като неумолим Съдия. С първите думи бесовете въвличат монаха в греха на сладострастието, а с вторите го хвърлят в друг голям грях – отчаянието. И тук монахът трябва много да се пази, защото скръбта и отчаянието унищожават много добродетели. На първо място отчаянието е преграда пред покаянието. А покаянието е единственият път към божествената прошка.

Понякога монахът е изкушен да се бори с една страст чрез отдаване на друга страст. Понякога монахът си мисли, че може да побеждава беса на блудството с преяждане, с пресищане. Той обаче изпада в заблуда, защото ако опита такъв „клин клин избива“ ще прилича на човек, който иска да гаси огън с масло.

В борбата с греха важна е духовната нагласа на монаха. Едни и същи обстоятелства могат да бъдат гибелни, но могат да водят и до тържество на чистотата. Един монах видял неземна женска красота. Вместо да падне обаче в ямата на гибелта, той се изпълнил по повод на тази красота с прослава на Твореца, пламнал от любов към Бога и пролял сълзи. Ако такъв човек в подобни случаи има такава реакция, такова поведение, то „той е възкръснал нетленен преди общото възкресение.“

С какви оръжия монахът може да води борба със сладострастните изкушения? Това са: всенощно бдение с молитва, глад и жажда, посещение на гробища. Мощно противодействие  е срещата със силен духовен отец, защото казва Йоан Лествичник, чудо е ако някой може сам да спаси кораба си в тези бездни.

Чудо е, казва Отецът, ако някой сам може да се спаси от сладострастието. Тази страст произтича от естеството на човека и да я пребориш означава да надвиеш своето естество.

Отричането от естеството е свръхестествено. Чистотата е отблъскване на плътската любов с любов Божествена. Чист е този, който е успял да угаси телесния огън с огън невеществен. „Целомъдрен е онзи, който завинаги е придобил пълна нечувствителност към различието на телата.“

Последната, крайната степен на съвършената чистота е човек да пребивава в еднакво разположение на духа „при вида и на одушевени и бездушни, на словесни и и безсловесни същества.“

Монахът, който е успял да се задържи на това стъпало, остава безстрастен при докосване  и не се уязвява от виждане на красота.

На много места Отецът подчертава, че не бива никой, който е постигнал това стъпало да си мисли, че сам се е справил. Природата, може да бъде победена само с помощта на Оногова, който е по-горен от природата.

И друго важно обстоятелство има, за да може да се победи сладострастието. Това е поведението на жените. Благият Господ им е дал срамуване. И ако тази юзда я няма, ако жените сами пристъпваха към мъжете, казва Отецът, никоя плът няма да се спаси.

Един мъж задава въпрос на Отеца кой грях е най-голям след човекоубийството и отричането от Христа. „Падането в ерес“, отговаря Отецът без колебание. „Защо тогава - възразява мъжът – Православната църква прощава на еретика и го допуска до светите Тайни тогава, когато той искрено анатемоса ереста? А този, който е изпаднал в блудство, дори след като се покае и престане да върши този грях, Църквата го приема, но години не го допуска до светите Тайни?“ Отецът е поразен и изпада в недоумение. Отецът нарича въпроса „страшен“ и мъжа „мъдър“, но не променя своето разбиране за йерархията на греховете. Този въпрос за Отеца остава без отговор.

А къде е самият Йоан Лествичник в йерархиите на тези борби? Що се касае до него, Отецът цитира Библията:  „Разпътник търси мъдрост и не намира” (Притч. 14:6). И продължава да анализира себе си с въпроси: „По какъв начин и с какво средство бих могъл да вържа плътта, този мой приятел, и да я съдя по примера на другите страсти? Не зная. Преди да успея да я вържа, тя вече се освобождава; преди да започна да я съдя, аз се помирявам с нея; и преди да захвана да я мъча, обхваща ме жалост към нея. Как да намразя тая, която аз по природа съм привикнал да обичам? Как да се освободя от тая, с която съм свързан навеки? Как да умъртвя тая, която трябва да възкръсне с мене? Как да направя нетленна тая, която е получила тленно естество?“

И ето как завършва Отецът своите разсъждения за блудството и борбата с него: „Петнадесето стъпало. Който, бидейки в плът, е получил и на тази степен победна чест, той е умрял и възкръснал, и още тук е предвкусил началото на бъдещото нетление.“

 

 

вторник, 1 декември 2020 г.

За любезния за всички и лукав господар — стомаха

                                           Лествица. Стъпало 14     

Словото си за това стъпало Отецът започва така: „Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.“

Няма друга страст, за която Отецът да твърди, че й е подвластен. Няма друг порок, за който Отецът да казва, че човек се освобождава от него чак когато влезе в гроба. Или ако го победи, това ще е чудо!

Чревоугодието е не просто наш враг, то е „по-горен от най-главния началник на нашите зли врагове“.  

Когато Отецът описва на какво е причина преяждането, човек се стъписва – в редицата са изброени и Адамовото падение, и разголването на Ноя, и Лотовото кръвосмешение…

Как изкушението Адам да вкуси от ябълката попада тук? Адам не може да преяде с една ябълка. Тогава? Явно за Отеца чревоугодието е власт на всичко, което се услажда на вкуса. Тук количеството няма значение. Когато не устоиш на каквато и да е съблазън чрез вкуса, ти си чревоугодник… Адам не посяга към ябълката, за да се нахрани. Той не оцелява чрез ябълката. Той иска да я опита, да я вкуси. Вкусването на ябълката е  отвъд биологичните му потребности. И тук дали ябълката е символ на познанието или не няма значение. Тук посягането към ябълката е символ на една сила, на една страст, която владее Адам.

 А разголването на Ной и Лотовото кръвосмешение, как се оказват жертви на чревоугодието? И двете събития са провокирани от алкохола. Следователно поддаването на алкохолното изкушение, също е чревоугодие.

Да си зависим от насладата, която ти дава вкуса, независимо дали чрез храна или алкохол, означава, че си чревоугодник.

Чревоугодието и неговото отрицание са отношения към всичко, което човек приема през устата. Ако човек търси наслада в храната, независимо каква е и колко е, той е в плен на тази страст. Ако приема храната (и течностите) просто като неотменимо условие да поддържа живота си, да оцелее физически, то човек е овладял чревоугодието, победил го е.

Да бъдеш привличан обаче от храната, да й е наслаждаваш, да търсиш в нея удоволствие, е част от човешката природа. Да си естествен означава да се наслаждаваш на храната. Да си естествен означава да си признал в една или друга степен стомаха за свой господар. Да си естествен, означава да си чревоугодник в широкия смисъл на Йоан Лествичник. Затова тази страст, когато Отецът започва да я разпитва „как е получила достъп до нас“, възприема въпроса като досаден и отговаря яростно: „Защо вие, мои подчинени, ме поразявате с укори и как се опитвате да се освободите от мене, когато аз съм свързана с вас по природа?“

И затова монахът сам, уповавайки се само на собствените си сили, без божествена помощ, не може да победи страстта да търси наслаждение чрез вкуса.

Кои са децата на чревоугодието или както Отецът се изразява „изчадията“ му? „Мъчителката на хората“, както я нарича още Йоан, казва: „Ако ги изброявам, те ще се умножат повече от пясъка“!. Много са, безброй са, но първородният син е блудството, второто изчадие е сърдечното ожесточение, а третото — сънливостта. Мои дъщери са, казва насладата от храната и пиенето, са леността, многословието, дързостта, кощунството,  жестокостта, самохвалството, наглостта, осквернената молитва, реене на мислите. На-накрая идва отчаянието — най-лютата от всички страсти“. Затова още в началото Отецът казва, че чревоугодието е врата към всички страсти.

Кои са враговете на чревоугодието? То бърза да се похвали: „в хората не съществува нищо, което би могло да ме премахне напълно“. Можеш да се бориш срещу него, но не можеш да го премахнеш напълно, защото то произтича от твоята природа. И все пак, и все пак… Ако монахът е придобил в себе си Утешителя, ако му се моли силно и искрено, ако е пропит от божественото, Господ няма да позволи на чревоугодието да действа порочно в него. Монахът ще посяга към храната в зависимост от своя вкус, ще изпитва удоволствие от храненето или от изпиването на чаша вино, но няма да бъде техен роб. Те няма да са негов порок, затова Отецът казва, че Бог ще направи така, че страстта да не действа порочно в човека.

Кое е обратното на чревоугодието? Това е постът. Постът обаче също се разглежда широко, психологически, мирогледно. Той не е просто отстраняване на блажното. Не е просто минаване за определено време на растителна храна (Да си спомним ябълката на Адам). Постът е духовна победа над сетивното, над плътската наслада. Стомахът иска да командва, да бъде господар, макар и с малко храна, но монахът не му позволява. Монахът се отнася към стомаха просто като към орган, който има значение за биологичното оцеляване. Претенциите му за вкус са оставени без никакво внимание.

Едва тогава постът е това, което е в мирогледа на Йоан Лествичник. Най-напред той е насилие над естеството, над природата. И така, както чревоугодието е врата към всички страсти, така постът е врата към неизброими добродетели. Децата на поста също са безчислени като песъчинките на брега на морето.

Постът е „укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.“

"Голямо мъжество е да се победи тая страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие."  Така Отецът завършва думите си за чревоугодието -